Училището вчера и днес

  

Райково е културнопросветен и общественоикономически център в Среднородопския край. Горнорайковското училище започва съществуването си от 1820 година, като се помещава в няколко отделни къщи. То е тип килийно и обучението в началото се води на гръцки език. Защото след падането на България под турско робство всички книги на български език са унищожени от турци и гърци. Българските училища са закрити и са открити гръцки.

    Първото българско училище, което си поставя целта да се отдели от гърцизма, да се преподава на български език и да развие българската култура и писменост, отваря врати на 1 септември 1842 година с учител Рада Вълчева Казалийска. Училището, имащо вече светски характер, се помещава в къщата на Рада Атанасова Рупецова, която е помощничка на Рада Казалийска. В него се записват и обучават 46 деца. Обучават се не само момичета, а и по-възрастни момчета в църковен ред и пеене. Рада Казалийска учителства от 1842 година до 1852 година в Райково, Смолян и Устово.

    През 1836 година е построена и открита църквата „Св. Неделя”. След 20 години през 1856 година е построено училище на изток до самата църква. То е с 4 класни стаи и в него се учат момчета и момичета. В това училище като учители работят Иван Коджабашията, Мария Господинова, Димитър Мавров, Костадин Николов, Васил Данаилов, Василка Вангелова и Рада Куртева.
   Райковци ратуват за по-съвремена и напредничава просвета, затова през 1870 година известният Горнорайковски родолюбец и първенец Данаил Костов довежда учителя Марко Савов от Карлово, който поставя началото на по-модерно съвременно училище.

 

Старото училище (оградено в кръг) от 1856 г. разрушено 1913 г. и новото училище над църквата

     Минават години, училището все повече утеснява и остарява. Будното население на Райково като вижда това решава да построи ново. Инициативата се ражда в църковното дюкянче на Илия Робов в Пепалската махала. Васил Коруев, който е варджия, чувайки да се говори за ново училище, заявява, че дава „1000 оки киреч за ново училище”. Това дава повод да се съберат по-будните райковци на събрание, където учредяват комитет за изграждане на нова сграда. За председател е избран Иван Сбирков, подпредседател Илия Робов и касиер Хараламби Узунов. Още на същото събрание е направен и облагателен списък за събиране на суми според състоянието на хората от 2 дюкмета до 5 лири. По въпроса за мястото на училището се решава да бъде пак в близост до църквата и на обществено място. Новата училищна сграда е започната през 1909 година. За построяването са наети братя Мърхови от Дунево, които дават на търга най-ниска цена. По-късно сградата е довършена от известния тогава майстор дюлгерин Петко Дупев. Старото училище е разрушено, за да се ползва материала за новото.
     С голям ентусиазъм започва строежът, но в скоро време парите свършват. Инициативният комитет решава да поиска помощ от турската управа в Смолян. С тази цел се заема Илия Робов. След дълги увещания и чакане са отпуснати 50 турски лири. С тия пари веднага продължава спреният временно строеж и училището е покрито. Не е довършено, тъй като липсват средства и главно поради започналата Балканска война.
     Понеже старото училище e съборено, а новото недовършено, временно учебните занятия се провеждат в къщата на Инжакаровци, която се намира на мястото на сегашната къща на Аврамови. В това училище учителстват Григор Богатинов, Илка Иванова, Асен Николов.
     Новата постройка, която е една от най-хубавите училищни сгради в Смолян, е готова през 1915 година и там започват заниманията на учениците. Училището носи името „Св. св. Кирил и Методий”
     През учебната 1924/1925 година поради нарасналите нужди прогимназията в Долно Райково се отделя от Непълната смесена гимназия и се обединява с първоначалното училище в Горно Райково и става прогимназия.
     През учебната 1934/1935 година се взема решение за построяването на салон, който да се използва и за гимнастика, и за актова зала, театър, киносалон и трапезария. След няколко години това се осъществява. По това време е възстановено и училищното настоятелство с председател тогавашния кмет на Райково Георги Кисимов.
     Знаменателна е датата 16 януари 1936 година, когато е поставена училищната камбанка. И от тогава, та чак до 1950 година камбанката всяка сутрин в 7.00 часа със своя мелодичен звън известява, че децата трябва да стават и да се стягат за училище.
     На 17 юни 1937 година под натиска на тогавашните управници училището получава за патрон името на Княз Симеон Търновски. На 26 юни 1942 година тържествено е осветено и училищно знаме.
     През тези години съществува детска организация „Орле” като поделение на младежката организация „Бранник” към гимназията. Училището е снабдено с радиоапарат и се организират колективни слушания на радио от учениците.
     Особена дългогодишна и активна дейност като учител и директор на училището развива райковецът Георги Василев.
     През 1945 година по предложение на учители училището приема за патрон името на проф. д-р Асен Златаров.
     След създаването на Смолянски окръг се увеличава притока на хора в Смолян и квартал Райково. Това налага нуждата да се построи ново училище, което да поеме големия брой деца. Новото училище е открито през 1963 година с просторни 16 стаи. В началото на 1973 г. учениците наброяват 444, а към 1980 г. – 651. Това налага да се води обучението на две смени. През 1980 година работят 38 учители и възпитатели и 13 души обслужващ персонал.
     След години се налага училището да се разшири, като се построява допълнителна сграда. Новата постройка е открита през 1985 година. Така училището добива сегашния си вид с 55 стаи и кабинети, модерна актова зала и просторен училищен двор.
     През 1994 година в училището се обучават 660 ученици, подготвяни от 64 учители и възпитатели, с 18 души помощен персонал.
     Днес, 2015 година – 20 години по-късно, в училището учат 385 ученици. Учителите и възпитателите са 38, а помощният персонал – 10 души.

 

 

Наименования

  • до 17.04.1937 година "Св. св. Кирил и Методий"
  • от 17.04.1937 до 13.05.1947 година "Княз Симеон Търновски"
  • от 13.05.1947 до днес със заповед № 2127 на Министерството на народната просвета училището се преименува на "Проф. д-р Асен Златаров"

 

 Училището в имена

Директори на училището са били:

 

Васил Узунов 1919-1925
Александър Стрезов

1926-1935
Георги Василев 1936-1943
Георги Янчев 1944-1947
Коста Буков 1947-1948
Георги Аврамов 1948-1952
Димитър Чолаков 1952-1953
Иван Манджуков 1953-1961
Гергина Чолакова 1962-1968
Иван Манджуков 1968-1973
Илия Марковски 1973-1977
Величка Пачеджиева 1977-1989
Райчо Гаджев 1989-1998
Николай Колев 1998 до днес